Ако никога не сте ходили до Лондон, но искате да го посетите, в следващите редове можете да научите малко повече за някои интересни забележителности в този град. Още интересни истории ще намерите в блога polikarastoyanova.blogspot.com

Навън при първа възможност е всеки лондончанин – мегаполисът изобилства от различни възможности за приятно прекарване на времето – през лятото има фестивали на различните култури и открити сцени, като тази на летния фестивал пред Националния театър, където можеш да танцуваш салса, аржентинско танго, самба, африкански танци под открито небе. Организаторите предлагат постелки за сядане на земята и безплатен слънцезащитен крем, с който постоянно те подканват да се мажеш, за да не изгориш. Хора от различни възрасти с усмивка се забавляват и общуват, сякаш вчера са се разделили.

„Ковънт гардън маркет” целогодишно събира хиляди хора – улични артисти се грижат за доброто настроение, някои от тях имат постоянна публика. Забавленията плавно се преливат и по „Нийл стрийт” – с бутици, малки скъпи ресторанти, колониални и музикални магазини. Тук е „Нийлс ярд” – оазисът на хипитата (има ги!) и мястото, където се е зародила през 60-те години на миналия век нейчър културата (с фокус върху природосъобразния начин на живот).

Днес чарът на хипи културата се е пренесъл и към „Камдън таун” с прочутия си неделен пазар, както и към „Нотинг хил” – и двете места са изключително фешън. В тях е царството на винтиджа – най-модният начин за обличане. Все пак това е родината на Вивиан Уестууд!

Срещу Лондон тауър (буквално – кулата на Лондон) – историческата градска крепост – е добре прикрита друга лондонска перла – „Сейнт Катринс докс” – бивши складове и докове, превърнати днес в луксозен квартал с яхтено пристанище, украсено с прелестната кръчма „Дикенс ин”, кръстена на първия автор на романи сериали, за когото се знае, че доста е обичал с чашката.

Между другото много лондонски пъбове са били негово убежище и поради това са доста известни – може би повече от къщата – музей на писателя. А защо романите му се наричат романи сериали? Защото са много дълги и излизали като вестникарски приложения. Дикенс написвал продължението на романа преди отпечатването на вестника.

Тиражите на вестниците неимоверно се увеличили, защото читателите нямали търпение да разберат какво ще стане по-нататък. Така днес се правят тв сериалите.

Но днес славата на Дикенс бледнее пред славата на Дан Браун. Напоследък (главно покрай Дан Браун) слава придоби скритата от хорските очи малка Темпъл чърч – църквата на тамплиерите, която се намира в затворен и, както се говори, масонски частен квартал, иначе с излаз на „Флийт стрийт” – улицата, на която са съсредоточени офисите на безпристрастната английска преса.