Тирзепатидът е медикамент, който привлича внимание не само заради силния си ефект върху телесното тегло, но и защото работи по различен начин от по-ранните лекарства от групата на GLP-1 агонистите. Той не е „инжекция, която стопява мазнините“ и не замества храненето, движението или лекарското проследяване. Тирзепатидът е рецептурна терапия, която повлиява биологичните механизми зад глада, засищането, инсулиновата секреция и глюкагона.
В Европейския съюз препаратът се използва при недостатъчно контролиран диабет тип 2, а също и като допълнение към нискокалоричен хранителен режим и физическа активност при възрастни със затлъстяване или с наднормено тегло и придружаващи заболявания, свързани с теглото. Критериите включват ИТМ поне 30 kg/m² или ИТМ от 27 до под 30 kg/m² при наличие на състояния като хипертония, дислипидемия, преддиабет, диабет тип 2 или обструктивна сънна апнея.
Какво отличава тирзепатида?
Тирзепатидът е първият широко използван двойно действащ инкретинов медикамент. Това означава, че активира два рецептора:
- Рецептора за GLP-1 — глюкагоноподобен пептид-1.
- Рецептора за GIP — глюкозозависим инсулинотропен полипептид.
И двата хормона естествено се отделят от червата след хранене. Те са част от т.нар. инкретинов ефект — явлението, при което приемът на глюкоза през устата предизвиква по-силен инсулинов отговор в сравнение със същото количество глюкоза, приложено венозно.
Естествените инкретини обаче се разграждат бързо. Тирзепатидът е създаден така, че да се задържа значително по-дълго в организма, което позволява приложение чрез подкожна инжекция веднъж седмично. Това не означава, че той „работи само в деня на инжекцията“ — фармакологичният му ефект е продължителен и именно затова лекарството се поставя по фиксиран седмичен график.
За подробности относно показанията, титрацията на дозата, начина на инжектиране и противопоказанията вижте основното практическо ръководство: тирзепатид: ефективност, дозиране и рискове.
Как тирзепатидът намалява глада?
Най-видимият за пациента ефект често е промяната в апетита. Много хора описват, че не само ядат по-малки порции, но и по-рядко мислят натрапчиво за храна. Това обаче не е въпрос единствено на „повече воля“.
GLP-1 сигнализацията въздейства върху централната нервна система и върху периферни механизми, които участват в регулирането на хранителния прием. При част от хората това води до:
- По-бързо усещане за ситост по време на хранене.
- По-дълго задържане на ситостта след хранене.
- По-малък стремеж към висококалорични и силно вкусни храни.
- По-малко спонтанно похапване между основните хранения.
- По-добра възможност за придържане към енергиен дефицит.
Тирзепатидът забавя и стомашното изпразване, особено в началото на терапията и при покачване на дозата. Това допринася за ситостта, но е и една от причините в началните седмици да се появяват гадене, ранно засищане, подуване или дискомфорт след по-обилно хранене.
Неправилно е тези реакции да се тълкуват като необходима част от успешното лечение. Тежкото или продължително гадене не е цел и не бива да се „изтърпява“ без обсъждане с лекуващия лекар. Темпото на титрация трябва да бъде индивидуализирано спрямо поносимостта.
Какъв е ефектът върху кръвната захар?
Тирзепатидът стимулира инсулиновата секреция по глюкозозависим механизъм. Казано по-просто, ефектът му върху инсулина е по-силен, когато кръвната захар е повишена. Едновременно с това той потиска неподходящо високата секреция на глюкагон след хранене.
Това е особено важно при диабет тип 2, при който обичайно са налице:
- Инсулинова резистентност.
- Недостатъчно ефективна инсулинова секреция.
- Неподходящо висока продукция на глюкоза от черния дроб.
- Повишено телесно тегло или висцерално затлъстяване.
Когато намалява приемът на храна, редуцира се мастната маса и се подобрява инсулиновата чувствителност, гликемичният контрол обикновено се подобрява по няколко механизма едновременно. Това обяснява защо терапията може да е ценна при хора, при които диабетът и затлъстяването се поддържат взаимно.
Според EMA тирзепатид може да се използва самостоятелно при пациенти, които не могат да приемат метформин, или като добавка към други антидиабетни лекарства. При комбиниране с инсулин или сулфонилурейни препарати рискът от хипогликемия следва да се оценява индивидуално, защото може да е необходимо адаптиране на съпътстващата терапия.
Колко килограма се свалят реално?
Клиничните резултати са впечатляващи, но трябва да се тълкуват правилно. В SURMOUNT-1 са включени възрастни със затлъстяване или наднормено тегло с поне едно усложнение, свързано с теглото, без диабет тип 2. Участниците получават тирзепатид 5 mg, 10 mg, 15 mg или плацебо веднъж седмично, заедно с хранителни и двигателни препоръки.
На 72-та седмица средната редукция на теглото е приблизително 15% при 5 mg, 19.5% при 10 mg и 20.9% при 15 mg, спрямо около 3% при плацебо. Важно е, че това са средни стойности: индивидуалният отговор може да бъде значително по-нисък или по-висок.
Практически това означава, че при човек с начално тегло 110 kg средна загуба от 20% би съответствала на около 22 kg. Но това не трябва да се представя като обещан резултат. В реалната практика ефектът зависи от дозата, придържането към терапията, съпътстващите заболявания, хранителния прием, двигателната активност, съня, стреса и причините за прекъсване или забавяне на лечението.
Защо резултатът не е само от лекарството?
При тирзепатид хората често приемат по-малко храна без постоянна вътрешна борба с глада. Това е огромно предимство, но може да създаде и нов риск: храната да стане твърде малко не само като калории, а и като белтък, фибри, витамини, минерали и течности.
Целта не е човек да „оцелява“ с минимално количество храна. Целта е да поддържа устойчив енергиен дефицит с достатъчно качествен хранителен прием. При бърза редукция на теглото може да се губи и чиста телесна маса, включително мускулна тъкан.
Затова добрият терапевтичен план включва:
- Достатъчен белтъчен прием, съобразен с индивидуалните нужди и бъбречната функция.
- Редовни силови тренировки или друг вид натоварване за запазване на мускулната маса.
- Адекватен прием на течности, особено при гадене, диария или намален апетит.
- Постепенно изграждане на хранителна структура, а не хаотично гладуване.
- Медицинско проследяване при диабет, заболявания на жлъчката, бъбречни проблеми или прием на други лекарства.
Какво да очаквате в началото?
Стартовата доза е 2.5 mg веднъж седмично. След четири седмици тя се увеличава до 5 mg, а при необходимост и добра поносимост могат да се правят увеличения с по 2.5 mg след минимум четири седмици на текущата доза. Максималната седмична доза е 15 mg.
Стартовата доза не е „неефективна доза“, а период на адаптация. При някои хора още тогава се наблюдава осезаемо намаляване на апетита. При други ефектът става по-ясен на 5 mg, 7.5 mg или по-висока доза. Не е разумно дозата да се повишава по-бързо само защото кантарът не се променя достатъчно бързо.
Най-честите нежелани реакции са от страна на храносмилателната система и обикновено са леки до умерени. Те се появяват по-често скоро след покачване на дозата. Полезни практически мерки са по-малки порции, по-бавно хранене, ограничаване на много мазни и обемни ястия, достатъчно течности и своевременно обсъждане на симптомите с лекар.
Остави мнение