В родината на персийските килими казват, че дом има там, където е постлан килим. Макар че в арабските страни повечето хора живеят в бедност, всеки има постелка на пода и тя е символът на домашния уют. У нас преди време беше модерно да се купуват тежки ръчни килими, които се постилаха в гостната и често заемаха почти целия под. Днес, много хора сложиха ламиниран паркет или теракот в домовете си и не искат килими, за да е по-практично и лесно почистването.

Да, от гледна точка на почистване и поддръжка, паркетът е по-удобен, но в никакъв случай не създава усещане за уют. Голият под създава чувство за недовършеност, сякаш постоянно нещо липсва в този дом. През целия си живот човек се опитва да направи живота си по-комфортен. В мечтите за собствен дом хората си представят топла камина, меки кресла и задължително красиви килими. Домът на мечтите често си остава само мечта, но в жилищата, които имаме, макар и не толкова съвършени, колкото бихме желали, винаги можем да постелим килими. Така топлият домашен уют ще бъде постигнат просто и лесно.

Съвременните производители на килими се стараят изделията им да са практични, лесно да се почистват и най-вече да са красиви. По отношение на шарки, цветове, форми и дебелина на килимите има толкова голямо разнообразие, че просто няма начин човек да не намери най-подходящия за своя дом. Когато хората обзавеждат домовете си рядко следват точно определена концепция за дизайн на интериора. В повечето случаи купуват това, което им допадне, макар и да не се съчетава перфектно с останалите елементи от обзавеждането. Точно това прави домовете ни различни и всяко жилище има своя атмосфера, неповторима и единствена.

Когато гост влезе в жилището, той подсъзнателно усеща какви хора живеят тук. А за живеещите в него уникалната атмосфера на собствения дом е магнитът, който ги привлича да бързат да се приберат вкъщи след работа. Домашни пантофи и меки килими – това създава усещането за уникален, уютен дом. Върху твърд, гладък под, децата не обичат да играят, домашните любимци не се застояват, а ходенето не е така приятно, както върху мекия, плътен килим. Затова старата арабска поговорка важи и до днес – има ли килим, има и дом.