Линейки и полицейски коли, аварийни и пожарни автомобили – всички те са снабдени с аларми, които вият с тревожен звук, напомняйки на всички нас, че сме тленни, крехки здравословно, работещи в промишленост, податлива на производствени аварии, живеещи сред стени и вещи, оказващи се в един момент опасни за обитателите си – при земетресение, пожар, наводнение и какво ли не още.

Всяка вечер навън вият аларми – на линейки и полиция, а вашето сърце подскача, защото детето ви още не се е прибрало или просто защото си мислите за някой близък и по начало сте склонни да се спирате на най-лошите възможности.

Сигнализиращи аларми – успокояващи, когато ги очаквате, тревожещи, когато внезапно разкъсат тишината или обичайните шумове на улицата. Проблясващи аларми – сторете път, един или повече животи зависят от това. Раздиращи аларми – със спомена за нещо преживяно, болезнено, драматично, ужасяващо. Разкъсващи аларми – катастрофа, инфаркт или инсулт, падане от третия етаж или в необезопасена шахта, подхлъзване в несвършваща поледица или високоволтов токов удар. Внезапен взрив и хиляди аларми продънват небесата с пробождащ страх от неизвестното. След миг – и чуваш другите аларми – линейки, пожарни, полиция от вси страни…

Какви са тези, какво в синьо пробягва по стъклото, какви аларми надигат глас зад черните стъкла на скъпия автомобил? Министри, президенти и какви ли не с аларми се опитват да си пробият път сред навалицата на простосмъртните, заплашени от бедствие души. Навалицата отстъпва неохотно пред писъка на привилегировани аларми, в които липсва всяко напомняне за скромност. Играят на непосредствено заети с решаването на неотложни жизнени проблеми. На бързащи с цената на живота, запътили се към тайнствени, обгърнати от властови мрак (мерак) и пуснали полагащите им се аларми…

Линейки и полицейски коли, аварийни и пожарни автомобили – всички те разчитат на своите аларми, за да минат на червено, без да блъснат пешеходец или автобус, без в суматохата да се възпроизведат нещастия. Сигнализиращи аларми – дръпнете се назад, за да спестим секунда, по-малко кръв да изтече, по-малко пламъци да избуят.

Вик на аларми, стреснат не ще успее разбойникът да стреля. Вой на аларми, разколебана, ръката, посегнала на чуждо, назад ще се отдръпне. Вик на аларми, нима ще стихне дяволският бяс на обладаните от отмъщение? Вой на аларми, дали ще се опомни самотният терорист, прицелил се от покрива?… 

Пискливи и неприятни аларми напомнят за живота – низ от драми, самоубийства, нищета, разпад на личности и връзки. Остава сякаш надеждата за храбър жест и милост, съчувствие и съпричастност. Остава сякаш надеждата за пристигане навреме, за изцеление…