Приемаме за естествено, че децата се страхуват повече, отколкото възрастните. Дори се забавляваме с това, колко нереален е детският страх, особено у малките. Те се плашат от всичко ново и непознато, но след като опознаят и се уверят, че е безопасно, страхът им изчезва. У някои деца обаче страхът е особено силен и продължителен.

Страхът е естествено човешко чувство. Пълната липса на страх е ненормално явление. Предизвикан от действителна опасност, страхът е реален. Съществува обаче и необоснован страх, например у малките деца. Причината за него е преди всичко самосъзнанието, че са по-малки, по-слаби и имат нужда от закрилата на възрастния. Без познат възрастен човек те се чувстват заплашени. Оттам е нежеланието им да остават сами.

Страхът от тъмното (възниква след втората и третата година) се дължи от една страна на невъзможността детето да вижда, и от друга, на въображението му, което пълни тъмнината със „страшни” неща. Страхът от тъмното особено се засилва при „страшни” разкази или умишлени заплахи за „оставяне на тъмно”, за „затваряне в мазе” и пр.

Често възрастните не могат да открият какво точно е предизвикало страх у детето, за което, особено в ранна възраст, границата между реалното и нереалността е твърде смътна или изобщо липсва и е съвсем реална опасността „Ей сега ще дойде баба Яга”, „Кумчо Вълчо е под кревата…” и т.н.

Обонянието у децата е изключително изострено; те слушат разговорите ни и тогава, когато сме сигурни, че ни слушат; понякога това, което на телевизионния екран за възрастните е интересно и дори смешно, на детето може да носи страх, особено вечер, когато то е уморено и леко подтиснато от слабата светлина.

Родителите са длъжни да намират начин да изведат детето от това състояние, като държат сметка за индивидуалните му способности и конкретните обстоятелства, като изключват резкостта и грубостта.

1. Не оставяйте плачещото дете да стои на тъмно!
2. Никога не говорете на децата за страховете им!
3. Разширявайте познанията на децата!
4. Засилете самочувствието им!