Когато семейството търси подходящо място за възрастен или болен близък, присъствието на медицински специалисти често е сред първите въпроси. „Има ли лекар?“ и „Има ли медицинска сестра?“ обаче не са достатъчни. По-важно е да се разбере каква е тяхната реална роля, колко често са на разположение и какъв тип грижи може да осигури конкретното заведение.
Разликата между хоспис и дом за възрастни до голяма степен произтича от състоянието на хората, за които са предназначени. В един дом могат да живеят сравнително самостоятелни възрастни хора, които се нуждаят основно от сигурна среда, хранене, помощ в ежедневието и социални контакти. В хосписа по-често се настаняват хора с тежки хронични заболявания, значително ограничена подвижност, необходимост от палиативни грижи или пациенти, които след болнично лечение все още не могат да се обслужват самостоятелно.
Именно поради това медицинската грижа в хосписа обикновено заема по-централно място в ежедневието.
Лекарят има важна роля при оценката и проследяването на здравословното състояние. При пациент с множество заболявания дори сравнително малка промяна може да има значение. Намален апетит, необичайна сънливост, промяна в дишането, повишена температура или внезапно объркване могат да изискват медицинска преценка.
Лекарят може да проследява състоянието и да определя или коригира терапията в рамките на своята компетентност. При необходимост може да се прецени и дали пациентът трябва да бъде консултиран от друг специалист или насочен към болница. Това е важно разграничение – хосписът осигурява продължителни грижи според възможностите си, но не замества болничното лечение при остро и спешно състояние.
Медицинските сестри имат особено важна роля, защото са непосредствено свързани с ежедневното изпълнение на назначените медицински грижи. В зависимост от потребностите на пациента и организацията на конкретното заведение това може да включва прием на предписани лекарства, наблюдение на определени показатели, превръзки, грижа за рани и други назначени процедури.
При лежащо болните ежедневното наблюдение е изключително важно. Състоянието на кожата, приемът на храна и течности, движенията и общото поведение могат да дадат ранни сигнали за възникващ проблем. Затова добрата грижа не се състои единствено в извършването на отделни медицински манипулации, а и в проследяването на човека като цяло.
В домовете за възрастни ролята на медицинските специалисти може да бъде различна. Много от обитателите са със стабилни хронични заболявания и не се нуждаят от постоянни медицински процедури. Там основна част от ежедневната подкрепа може да бъде свързана с хранене, лична хигиена, придвижване, организиране на ежедневието и социални дейности. Това обаче не означава, че здравословното състояние остава на заден план. Възрастните хора често имат няколко хронични заболявания едновременно и е важно промените в състоянието им да бъдат разпознавани навреме.
Особено показателна е грижата за хора с деменция, защото при хора с деменция необходимостта от медицинска помощ не може да бъде определена единствено от диагнозата. Един човек може да се движи свободно и да няма сериозни физически заболявания, но да се нуждае от постоянен надзор заради дезориентация. Друг може да бъде в напреднал стадий, трудно подвижен и напълно зависим от чужда помощ.
При деменцията медицинският екип има значение и за разграничаването на постепенното развитие на заболяването от внезапна промяна. Рязкото объркване, силната сънливост или внезапната промяна в поведението не трябва автоматично да се приемат като част от деменцията. Понякога причината може да бъде друг здравословен проблем, който изисква оценка.
Съществена е и комуникацията между лекарите, сестрите, болногледачите и семейството. Медицинската сестра може да забележи промяна в ежедневното състояние, болногледачът да установи, че човекът отказва храна, а близките да предоставят важна информация за предишното му поведение. Когато тази информация се споделя навреме, решенията за грижата могат да бъдат по-добре съобразени с конкретния пациент.
Затова при избор на хоспис или дом за възрастни не е достатъчно просто да се попита дали има медицински персонал. По-полезно е да се разбере как е организирана грижата, какво присъствие има през различните части на денонощието, как се изпълняват лекарските назначения и какво се случва при внезапно влошаване.
В крайна сметка ролята на лекарите и сестрите трябва да бъде разглеждана спрямо потребностите на конкретния човек. В хосписа медицинската и сестринската грижа обикновено е по-съществена част от ежедневието заради по-тежкото състояние на пациентите. В дома за възрастни фокусът по-често е върху дългосрочната подкрепа, безопасността и качеството на ежедневието. И в двата случая обаче най-важно остава грижата да бъде адекватна на състоянието на човека и да съчетава професионализъм с уважение, спокойствие и човешко отношение.
Остави мнение