Чували ли сте за заболяване, което е по-заразно и от СПИН? Е, хепатит Д със сигурност е точно такова! Ето кратък преглед на това с какво се характеризира болестта. Информацията публикувана от здравните специалисти, занимаващи се с проблемите на чернодробна инфекция от „Фрамар”, ще ви бъде полезна, за да бъдете предпазливи към този вид хепатит.

Вируса на чернодробен иткер тип Д е открит от италиански лекар Марио Ризето през 1977 година, по време на процедура по изследване на пациент, засегнат от хепатит В. Най-добрия начин за контролиране на разпространението на вируса е, хората да бъдат запознати с признаците и симптомите, които се проявяват.

Причини за възникване на хепатит Д

Добре известен факт е, че чернодробен иткер Д може да съществува само при наличие на хепатит В. Вирусът се разпространява чрез необезопасен секс или използване на заразени или нестирилизирани инжекционни игли. Заразата се предава също и при контакт със заразена кръв или сперма, поставяне на пиърсинг или татуировка с нестерилни инструменти. Хората работещи в патологични лаборатории или работа на съоръжения за третиране на диализа са податливи на инфекция тип Д.

Симптоми на чернодробна инфекция тип Д

Важно е да се знае, че в началния период на заболяването не се проявяват никакви симптоми. В ранния етап на инфекцията, вирусът започва да се размножава бързо в черния дроб. Пациента започва да усеща първите признаци едва в период от 14-180 дни от контакта с вируса. Някои от първите симптоми включват гадене и повръщане. Понякога те са много интензивни. Други ранни признаци на чернодробен иткер тип Д са: диария, загуба на апетит, умора, лека треска, болка в ставите и мускулите, потъмняване на урината, светъл цвят на изпражненията, възпалено гърло и др. Приблизително две седмици след инфекцията, пациента развива жълтеница и грипоподобни симптоми.

Лечение на чернодробна инфекция тип Д

Медицината не разполага с лекарства, които могат да излекуват напълно това заболяване. Единствения начин е, състоянието да се контролира, чрез медикаменти предназначени за индивидуалните симптоми. Лекарите избягват прилагането на кортикостероиди. Пациентът се подлага на строга диета с високо съдържание на въглехидрати като ориз, зеленчуци, пшеница и хлебни изделия. Забранява се консумация на храни с повишено ниво на мазнини, както и употребата на алкохол.