Чукчето в продължение на хиляди години влиза в употреба , така да се каже това е бил еквивалента на днешния звънец. Често изработен в ръцете на сръчните майстори, за да бъде поставен на входа на всяка къща. Писатели и фотографи, които са се занимавали по-специално с чукчето, го наричат “…странна част от нашия фолклор...”. Често те били знак за “благородство” и красели вратите на къщите. Днес, разбира се, тези прекрасни чукчета  са изчезнали от различните блиндирани врати на къщите и това е естествено, тъй като конструкциите на модерни сгради се нуждаят само от звънец. Разбира се, в много райони на страната ни все още са запазени неокласически сгради , дори и ако имат звънци на вратите, чукчето продължава да съществува. Този шедьовър краси входа на всяка къща. Много хора смятат, че чукчето е незначителен, но това не омаловажава  неговата красота и ценност , тъй като това украшение  е било толкова необходимо  в домовете и е толкова старо, колкото … Омир! От Омир до наши дни, историци твърдят, че чукчето е било необходимо да го има на  вратите, но и защото то често се разглеждат като малко “произведение на изкуството”.

Чукчето в древността

Чукчето  в древни времена се наричало дървото “…чрез което се удря барабана…” и дръжката на барабаниста е била покрита с кожа, и се е удряло в меден барабан. Оригинално, и добре запазено чукче може да се види в някои от археологическите музеи на Европа.

Може би употребата му датира от Омир, но се срещало и във Византия и през Средновековието. В течение на времето Чукчето  се променило.

Чукчето в модерни времена

В модерния свят Първо са се появили, както казват учените, около 16-ти век и доминирали от 1900 г. насам. Повечето от тях са изработени от метал в калъп и представляват дръжки.

За разлика от тях, в други региони , има чукче със сложни декорации на розетки и различни цветя. Човек може да  различи  финеса на всеки занаятчия, на специален детайл от украса. Освен, разбира се, от ръката, която е навсякъде, има и други дизайни, които са истински произведения на изкуството – лица, имитиращи древна Гърция или други изобразяващи лебеди, делфин, орел, гълъб, лъв, пантери и още много. Днес, когато ходим в кварталите и гледаме вратите на старите къщи може да се възхищаваме на хубавите чукчета и техните сложни декорации, които все още съществуват. Някои са полирани, други с платината и през годините, всички са като малки жертви, все още стоят на вратите и напомнят за естетиката на времето на своята слава. Много от тези чукчета имат съблазнителни форми, даже може да ги наричате недвижимите охранители или безизразни наблюдатели. Напомнят за една стара ера, изкуство и традиция, за едно изкуство което украсява нашите врати.