Ето тази фраза ми скъси живота: “Късогледство, драги, късогледство!” Повтарят ми я непрекъснато познати и приятели, съседи и колеги. Може би защото съм оптимист по природа, нещата все ми се струва, че вървят към оправяне. Но колчем спомена такова нещо – в отговор получавам само нападки или в най-добрия случай обвинения, че съм заболял от късогледство. Кажа примерно, че шофьорите са станали по-толерантни и спират на пешеходни пътеки, тутакси ме награкват, че съм неизлечимо болен от късогледство и това, че съм видял единични случаи на действително толерантност не означавало абсолютно нищо. Шофьорите не само не били станали по-толерантни, но напротив – все по-нагли ставали и все по неумеели да управляват колите си, но като човек е болен от късогледство не може да забележи тези очебийности.

Друг път спомена, че сякаш напоследък е по-чисто по улиците, по-малко боклуци хвърляме, повече чистим и прочее. Лелееее, ще ме изядат с парцалите: хайде, моля ви се, болните от късогледство да не се обаждат, очила да си сложат и да се взират по-внимателно в нещата. Не само не било по-чисто, а дважди и трижди по-мръсно ставало, всеки хвърлял, където намери, само дето не повръщали масово по улиците. Не разбирали аз по какви улици вървя, в какви паркове се разхождам и толкова ли ми е силно заболяването от късогледство, та не мога да забележа цялата смрад, изхвърляна всекидневно от съгражданите ни.

Трети път се спра на темата за отзивчивостта, намирам, че всички вкупом са станали по-отзивчиви. Късогледство, драги, късогледство, подхвърлят другите и започват да дават примери, десетки примери за липсата на каквато и да е отзивчивост. Абе, да не би да живеем в различни светове, защо, което аз виждам, другите го виждат по точно обратния начин? А да не би пък наистина да имам късогледство, не е възможно всички да бъркат, а аз да съм прав. А защо да не е възможно, толкова често се срещат подобни неща, колко хора са били самотни в позициите си, а след време са се оказвали прави…

И все пак не е много окуражително, когато всички те мислят, че си болен от късогледство и затова виждаш нещата по някакъв изкривен, твой си начин. Трябва да си много силен по характер, за да издържиш на непрестанните им критики и несъгласия с теб. Как да не се обезкуражиш, как да не ти се подбие самочувствието на прозорлив и наблюдателен човек?

Ще отида да се прегледам все пак, решавам аз, може пък наистина да съм болен от късогледство, да трябва да се лекувам или най-малкото да сложа диоптри.

Късогледство, драги, късогледство