Китайските стоки ни заляха като лавина в последните години. Това води до доста активна кореспонденция между наши и китайски фирми за договаряне и поръчки. В повечето случаи документацията се превежда на английски, но в някои случаи се налагат писмени преводи на китайски.

За хората, които изучават китайски език, това е цял един свят. Екзотичните йероглифи, които се пишат и четат по необясним за нас начин, притежават своя красота и смисъл. Всеки човек, като погледне лист, написан на китайски и си мисли, че това е език, който е невъзможно да се усвои. Всъщност, за някои хора, които работят като преводачи с китайски език, това е лесно, дори приятно. Търпението, което се изисква, за да научиш писмено и говоримо китайски език е огромно.

От известно време насам се правят опити за опростяване на китайското писмо, за да се облекчи комуникацията. Целта е, създаване на йероглифи, които са по-понятни за европейците, но нововъведението не се приема добре от всички, които ползват китайска писменост и те предпочитат да спазват традицията. За нас е трудно да си представим, че китайският език не съдържа граматически правила, а йероглифите представляват описание на предмети, явления, логически съчетания, отвлечени понятия и др. Всички те се съчетават помежду си, като съчетанията са над 60 000. Всъщност, в реалния живот е достатъчно да се познават около 6000 йероглифа, за да се правят качествени преводи. С такива познания може да се четат книги и вестници.

Китайската философия и писменост са едни от най-древните на земята. Да разбере напълно писанията в древните китайски книги не е по силите на всеки. Да се говори на китайски е дори по-трудно, отколкото да се пише. Всичко е от значение – интонацията, височината и плътността на гласа – всеки нюанс променя значението на думата.  Затова трудно се намират преводачи, които да правят устни преводи на китайски. Това обикновено са хора, които са от китайски произход, с перфектно владеене на няколко чужди езика.

За хората, които желаят да добият поне малка представа за китайския език, е създадена специална транскрипция, наречена Пинин, при която с помощта на латиница се изписват думите, като се дава насока за интонацията и начина на изговаряне.