МОДЕЛИРАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИБРИДНАТА ВОЙНА, КАТО ЧАСТ ОТ ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ВОЙНАТА

 подп. д-р Петко  Димов

 Докладът представя един различен поглед над целите, методите и характеристиките на хибридната война, прави опит за описание на общата  картина на операционната среда и  предлага вариант на алгоритъм за провеждане на войната.

“The report is describing the objectives, methods and characteristics of hybrid war, draws a picture of the operating environment and offers a version of the algorithm for the war..”

Както е добре известно, военната стратегия включва симетрични и асиметрични типове война, които могат да доведат до следните варианти на военни конфликти: традиционна война, картелна война, партизанска война и нетрадиционна война. От анализа на последните събития в Украйна, Сирия и Близкия изток се откроява още един вид военни операции, определени от експертите като хибридни.

Концепцията за хибридната война не е ново откритие на военните, а естествена еволюция на войната. В противовес на съсредоточаването на сили, огън и маньовър от конвенционалната война, по-слабите икономически страни изобретиха асиметричния начин за водене на бойни действия. В отговор на това беше създадена концепцията за изпреварващ, превантивен удар за борба с тероризма и всеобхватния подход на НАТО към операциите. В Русия хибридната война е описана през 50 –те години в монографията на полк. Е. Едуардович „Метежна война“. Китайската армия също създаде през 1999 г.  асиметрична стратегия наречена „Неограничена война” (буквално “война без граници”), която включва бойни действия във всички съвременни пространства на бойното поле. Други специализирани източници определят хибридната война, като разновидност на  дифузната война (разпръсната война). Това е модерна версия на въоръжената битка, която дава възможност да се прави всичко, което е забранено при традиционните военни действия.

Днес „Хибридната война“ е най-модерната версия и форма на военен конфликт в който се използват всички познати на човечеството средствата и методи за унищожаване на противника, от най-старите примитивни до най-новите технологии за водене на война. В света винаги има война, а въоръжената борба е само една от формите (фазите) на войната. Нейната същност е война на недържавни военни формации срещу държавата и без официалното участие на правителствени въоръжените сили по метода на въоръжено нашествие.  Военните експерти описват новия начин на водене на война с термина  “война на контролирания хаос.”

Целта на хибридната война не е унищожаване на противника, а силово завземане на властта в страната за преразпределение на ресурсите и ролите в социума от новото правителство в интерес на друга страна.

В теоретичен и практичен план, всички военни доктрини се фокусират  върху задачата за потискане волята на врага, като подчиняването му е средство за постигане на целите. Затова една от най-важните задачи в хибридната война е въздействието на масовото съзнание на обществото, въздействие над правителството, министри, депутати и определени лица, отговорни за вземането на важни решения.

В западните традиции войната не е непременно свързана с използването на смъртоносни оръжия. Тази традиция следва класическата военна мисъл на  Клаузевиц:  “Войната е акт на насилие, който има за цел да накара врага, да изпълнява нашата воля. ”

Основната печалба в съвременната война не са ресурси, територия или власт, а новите промени в националния манталитет на  победената нация. По този начин победителя печели бъдеще за своята цивилизационна култура.

Всяка от страните преследва свои цели и не са възможни компромиси, както при решаването на конфликтите. Понякога се сключва мир, но той е продиктуван по условията на по-силната страна. Победителя образува картината на следвоенния свят. Той съставя резултатите от победата си в международното и националното право и се радва на стратегическите последици от войната, като неконтролируемо използва всички ресурси на победените.

От наблюденията на събитията в Украйна и Сирия се отличават няколко основни методи на хибридната война:

  • Въоръжено нашествие и традиционен сблъсък със смъртоносни оръжия;
  • Конфронтация в областта на дипломацията;
  • Провеждане на информационни операции;
  • Финансовата и икономическа война;
  • Жестоко технологично противоборство;
  • Поведенческа война – целенасочено въздействие върху поведението на големи групи и структури в противостоящата страна, които са потенциални източници на заплаха.
  • Местни граждански конфликти съпроводени с терористични атентати, масови кланетата, грабежи и страх. Тотална въоръжена борба срещу всички несъгласни, под лозунга на борба със съществуващия недемократичен режим или лидер.

Освен това предварително се подготвят действащите контингенти (банди) и местната пета колона (опозиция) обикновено се използват формирани нови военни общности, които решават свои цели.  Кампанията се провежда почти едновременно в цялата страна, без да зависи от местните ръководители.

След анализ на литературните източници може да се моделират следните основни характеристики на хибридната война:

  • Вината има цивилизационен характер, това е сблъсък на културно ниво за правото на съществуване на определен социум.
  • Войната има глобален характер – води се навсякъде по света. От историческа гледна точка се наблюдава промяна на външния вид на войната. Официално се заявява, че бъдещите войни трудно ще намерят непознат противник и непознато място за провеждане на бойните действия. Бившият командващ на съюзните сили в Афганистан, генерал D. Barno каза: “Ние ще участва във войни, за които е трудно да се определи началото и края, бъдещите конфликти са в сянката на войната“.  С други думи в тази нестабилна ситуация се налага преразглеждане на класическото понятие за “бойно поле”. В този термин за пространството на битката следва да се включи целия свят, защото мястото на противника не е известно и следователно може да се появи навсякъде.
  • Постоянен и универсален характер, тъй като е в ход постоянно увеличаване на интензитета на всички фронтове и театри на войната.  Противниците ще използват традиционни, нетрадиционни и хибридни стратегии, за да заплашват жизнените интереси на противостоящите сили. В тази връзка е необходимо армията да бъде в постоянна готовност за всякакво развитие на ситуацията, навсякъде по света с всякаква възможна  структура на военни съюзи и формати . В същото време естеството на въоръжения конфликт ще зависи главно от промените в геополитическата среда, причинени от борба за власт и ресурси.  При такива обстоятелства, стратегическата цел на армията ще бъде използването на такива военни тактики и стратегии, които да направят невъзможна ефективната реакция на врага.
  • Хибриден характер, тъй като се използват всички познати днес средствата и методи за водене на война, от най-старите примитивни методи до най-новите и сложни методи за водене на война.
  • Дифузен характер – взаимното проникване на организационна, технологична и информационна основа. С други думи – това е пътят на война, цивилизована война, инстинктивна, от държавни организирани форми на въоръжена борба, военните закони и военна етика, до общо геноцид на хора на територията на врага и култа към смъртта.  Дифузните войни не стават случайно. Те са планирани и организирани.
  • Всеобхватен характер поради наличието на вътрешен враг. Днешната концепция не се ограничава само до визията на бъдещите военни операции със срещуположни страни, но и изтъква необходимостта да се намали възможността за действия вътре в страната. Врагът може да се появи в неизвестен формат и вътре в страната.
  • Инвазията е от типа мрежова война, няма контролен център.
  • Недържавните сили са срещу държавата и всички нейни институции.
  • Широко се използват информационните операции и тероризъм.

Ключовата роля на армията се разчита до толкова, че тя да изпълни следващите стъпки след края на военните действия и да понесе основната тежест за преформатиране на живота и манталитета на населението, което си е реална заплаха за националната сигурност.  Възможностите на войската се използват за бързо и ефективно внедряване и поддържане на контрол върху дадена територия на различни места и региони. Военните сили са необходими  и за да гарантират новото национално статукво.

Войната се храни, чрез доставки на оръжие и гориво, директен грабеж на населението и страната,  използват се ресурси на отстъпващата държавна армия, финансова помощ от големи спонсори обикновено от съседни заинтересовани държави.

Характеристики на бъдещата  „операционна среда“:

В концепцията за хибридна война значително се разширява приложното поле на сблъсъци с появата на „петото поле на боя“  – бойните действия се водят по земя, море, въздух, космоса и киберпространството. Цялото  национално и културно и информационно  пространство ще бъде  изпълнено с текстове, филми и хора от друга култура, които целят промяна на националната идентичност. Въпреки това все още голяма част от експертите смятат, че сушата си остава критичното бойно поле за решаване на войната.

Друга специфична особеност на средата е, че поради компресиране на събитията във времето ще се изисква ускорена реакция и взаимодействие между всички държавни структури, гражданите,  правителството и военните сили.

Необходими са оперативни способности с които да надхвърлите силата на противника, чрез използване на тактики за които той не е в състояние да реагира ефективно, например провеждане на спомагателни удари от въздуха, използване на надмощие в Киберпространството или предимството на космическата промишленост.

Ясно е, че неизменна част от оперативната среда ще бъде използването на въоръжени групи, екстремисти или престъпни организации в градовете с висока концентрация на населението, под предлог националното недоволство и слабо управление.

При така описаната картина на операционната среда може да се състави следния вариант за общ алгоритъм на войната.

Необходимо условие за хибридна война е наличието на  местна политическа опозиция, която работи по планове на противостоящата страна. Затова при подготовката на войната се отделя голямо внимание на създаването на такава опозиция или пета колона в противостоящата страна.

Всичко започва с помощ от неправителствени организации. Например руските източници твърдят, че в Украйна това са били ” Свобода на словото ”  и ” Американска демокрация за приятели на Америка“ .

Следва развитие подобно на антиправителствените демонстрации на Майдана в Украйна или „Арабската пролет“ в Египет, Либия и Сирия, които прераства в бунт. Прави впечатление засилената употреба на социалните мрежи за организиране на бунтовете.

Разрастване на действията в още няколко града на засегната държава с последващо продължаване на унищожаването на жителите на несъгласните територии. В повечето случай след първоначалните удари по военните бази армията не е в състояние да защити населението. На първо място се унищожават всички институции и органи на държавната власт и се замененият от друг режим. Създава се режим и стил на безмилостна гражданска война.

След настъпване на пълен хаос, следва влизане на умиротворителни сили, които установяват контрол над местните власти.  В крайна сметка се образува ново гражданско правителство, което се признава от световната общност.

При такъв сценарий за провеждане на войната задачите за получаване на надмощие над разработваната страна могат да бъдат:

  • пълна изолация на страната;
  • повишаване на степента на хаос в страната и намаляване капацитета на икономиката, пълно отслабване на всички сфери на държавността и национален бит на съществуване;
  • формиране на предпоставки (административен хаос, безработица, глад и пета колона), за друг “оранжева революция” и промяна на политическия режим.

Анализът на представените модели и теории позволява да се определят най-ефективните методи за борба с хибридните заплахи.

Като се има в предвид, че редовната армия се справя зле със задачата за борба с бандитски организации, както и населението, най-ефективният вариант за борба с паравоенните формирования остава добре организираната и въоръжена местна милиция във всеки населен пункт, с добра връзка и взаимодействие с редовната армия.

За предотвратяването на основната заплаха от вътрешна дестабилизация е необходимо превантивно физическото унищожение на формиращите се бандитски ядра и техните съучастници до началото на активните бойни действия.  Предотвратяване на създаването на пета колона, като организирана опозиция и унищожаване на създадените депа за оръжие и лагери за обучение.

Необходимо е превантивно унищожаване на всички канали (финансови, информационни, организационни) структури, както и всяка чуждестранна помощ към опозицията.

Най-ефективния метод за консолидация на населението си остава обучението и възпитателна работа с гражданите на страната. Трябва да противодействам на противника, който набляга на промяната на националното самосъзнание, култура с помощта на политически средства, икономически и военни действия, които са взаимно допълващи се.

Такава война ние можем да загубим, защото:

  • Не осъзнаваме, че това е война! Съвременната война не е когато стрелят танкове и артилерия, самолети нанасят удари и войниците стоят на предната линия. Модерната война е като радиацията, не се чувства, но я има. Така в историята на човечеството са изчезнали много народи.
  • Не знаем как се провежда тази война и нямаме свой собствени политики.
  • Не разбираме, че войната е – стратегия, планиране, мобилизиране и тази военна аксиома не се прилага в държавната практика.
  • Не подготвяме новото поколение да бъде готово да служи на отечеството.

За успеха в една такава война са необходими набор от мерки, насочени към изтриване границите между Министерство на отбраната и гражданските сектори на икономиката, насочени към научните изследвания, иновации, производство, информация и промишлените запаси на страната, независимо от обхвата, вида принципите за собственост или за финансиране, за да се гарантира развитието на технологиите, инструментите и решенията, необходими за практическото прилагане на стратегията.  Необходимо е армията да съхрани  националната си идентичност и да осигури бъдещето на цивилизационния смисъл на съществуване на собственото ни  историческо наследство и култура.

Многовероятността на превантивната реакция е отговор към асиметричните  заплахи. Може да се използват политически и икономически мерки.  Също така да се повлияе на противника с помощта на общественото възприятие на събития, политическа диверсия и пропаганда.  Може да се спечели войната в сътрудничество с няколко партньори от вътрешно-организационни и многонационални сили.

С оглед на това, че войната обикновено се приготвя предварително от мирно време,  най-голямата заплаха за националната сигурност на страната може да дойде от следните параметри:

  • липса на концептуално самоуправление и навременно разработване на подходящи планове, липса на теории, стратегии и инструменти за войната;
  • липса на разбиране за сериозността на момента на нашето съзнаване или нищо не-правене;
  • не провеждането на интелигентно контраразузнаване;
  • не набелязване на подходящи мерки за сигурност и защитата на критичната инфраструктура;
  • не ефективно определяне и заделяне на необходимите военновременни запаси, ресурси и средства за водене на война;
  • липса или неадекватно обучение и подготовка на населението за война.
  • националната икономика няма готовност и не може да реагира в случай на криза;
  • не провеждане на подходяща подготовка на силите за сигурност и военната система на страната или пълна липса на специални звена за самозащита и обучение.

В заключение може да се каже, че хибридните заплахи са едни от най-опасните съвременни предизвикателства пред сигурността и отбраната и ако не се предприемат подходящите контра мерки те могат да доведат до пълно цивилизационно и културно изтриване на заплашената държава от лицето на света.

 

Литература

  1. Доктрина на въоръжените сили на република България, София, 2011;
  2. Карл фон Клаузевиц, За войната. Стратегия и тактика на военните действия, Труд, 2009;
  3. Люцканов, Е. Хибридните войни – отражение и съставна част на глобалната среда за сигурност. – Военен журнал, 2014, № 4, с. 103.;
  4. Стойков М. Концептуализация на противодействието на хибридни заплахи. – Военен журнал, 2014, № 4, с. 119.;
  5. Христов Н. Хибридните заплахи – новото предизвикателство пред сектора сигурност– Военен журнал, 2014, № 4, с. 102.;
  6. Владимиров А, Гибридные войны в общей теории войны, Военный университет МО РФ 2015;
  7. Едуардович E. Мятеж — имя третьей всемирной, Буенос Айрес, 1960
  8. The US Army Operating Concept. Win in a Complex World. 2020-2040, TRADOC Pamphlet 525-3-1 7.10.;
  9. The Hybrid Threat Concept: Contemporary War, Military Planning and the Advent of Unrestricted Operational Art, A Monograph by MAJ Brian P. Fleming United States Army YA 2011;
  10. Hybrid Warfare – Briefing to the Subcommittee on Terrorism, Unconventional Threats and Capabilities, Committee on Armed Services, House of Representatives, 10.09.2010 г.;
  11. Hybrid Warfare: The future of warfare? – Axel Butenschon;
  12. Hybrid Warfare : Who is ready? – Munich Security Report – 2015;
  13. Hybrid threats and irregular warfare – Col. Phil Smith, Director, USMC Center for Irregular Warfare