Във възпитанието няма важни и неважни неща. Всичко е важно, дори смученето на пръста. Най-често то се наблюдава в кърмаческата възраст, но понякога не изчезва и в по-късните периоди на детството. Дори деца-ученици си смучат пръстите, без да имат каквото и да е отклонение в психичното и физическото си развитие.

Навикът възниква обикновено при деца, оставяни за по-дълго сами и без занимания, т.е. при скука. Други причини могат да бъдат глад, болка, умора и пр. Детето е гладно и дълго трябва да го нахранят, плаче, безредно движи ръце; случайно попада ръката му около устата и то започва да смуче. Това малко го успокоява и после повтаря “заниманието” при всяко неспокойствие. Някои не могат да заспят, ако не си смучат пръста.

Защо искаме да отстраним този навик?

Причините са няколко. Едната е, че пръстчето, което се смуче, става удължено, изтънява, понякога се изкривява, почти винаги кожата му е леко набъбнала или покрита с лишеи. Друга причина е частичното деформиране на челюстта на онова място, където стои пръстчето. трета поред, но не и по важност е, че детето, заето с пръстчето си, се абстрахира от всичко, което го заобикаля. Тогава и най-интересната играчка губи очарованието си. Така този навик понижава интереса на детето към околната среда.

Как да се помогне на детето?

Естествената подвижност на детето, разнообразието на външните въздействия помагат на детето постепенно да се освободи от вредния си навик. Но да се разчита само на това, не бива. Освен деформациите, освен затвореността на детския характер, се явяват и други отклонения – порасналото дете започва да се срамува от навика си, но не може да се откаже от него и това го подтиска.

Изходът е малкото дете да не се оставя да смуче, а на голямото – да се предлагат интересни занимания, да почувства, че е обичано и уважавано.