При съмнения за ензимно смилане на задстомашната жлеза, от Фрамар препоръчват да се направи преглед, заедно с лабораторни и образни изследвания.

Използват се два вида кръвни тестове, които измерват ензимите и с тяхна помощ се установява дали има пристъпи на панкреатит. Тези тестове са:

Серумна амилаза – увеличените стойности на амилазата в кръвта обикновено е сигнал за развитието на самодиструкция на панкреаса.

Серумна липаза – при внезапен (остър) панкреатит почти винаги се повишава нивото на липазата в кръвта.

Могат да бъдат направени и други кръвни тестове, като например:

Пълна кръвна картина – броят на белите кръвни клетки се увеличава по време на пристъп на автолиза на панкреаса, понякога дори драстично.

Чернодробни функционални тестове – повишението на чернодробните ензими, особено на аланин аминотрансфераза и алкална фосфатаза, може да бъде признак за остър панкреатит, причинен от камъни в жлъчката.

Билирубин – нивата му се увеличават при блокиране на общия канал на панкреаса и жлъчния мехур, водещ към стомаха.

Визуалните тестове, които могат да бъдат направени, включват:

Компютърна томография с контрастни цветове – Тя може да помогне да се изключат другите причини за коремни болки, а също така определя дали тъканите на задстомашната жлеза умират (панкреатична некроза). КТ може да открие усложнения, като наличието на течност около панкреаса, блокирани вени или запушени черва.

Коремен ултразвук – с него се намират камъните в жлъчката, а също така може да покаже разширения в общия жлъчен канал.

Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатограма – тази процедура позволява да се види структурата на общия канал, другите жлъчни пътища, както и канала на панкреаса. Този метод не е само диагностичен, като той може да се използва и за премахване камъните от жлъчката, които запушват общия канал, а също така и позволява лечението на тесни области (стриктури) на жлъчните пътища.

Ендоскопски ултразвук – може да разкрие камъните в общия жлъчен канал.

Ядрено – магнитен резонанс – предоставя информация, подобна на тази от компютърната томография.

Ако лекарят, който ви прави изследванията не е сигурен дали панкреатичната тъкан е заразена, той може да използва игла, чрез която да изтегли някаква течност от възпалената област. След това, тази течност се изследва за организми, които могат да причинят инфекция.